откъ́ртвам

1. (какво) Отделям с къртене, отчупвам. Откърти камък от зида.

2. (какво, жаргонно) Заспивам много дълбоко. — откъртвам се/откъртя се. 1. За въздишка, стон — отделям се, изпускам се тежко, от дълбоко. 2. Отчупвам се, отделям се с трудност.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице откъртвам откъртваме
второ лице откъртваш откъртвате
трето лице откъртва откъртват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице откъртвах откъртвахме
второ лице откъртва откъртвахте
трето лице откъртва откъртваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице откъртвах откъртвахме
второ лице откъртваше откъртвахте
трето лице откъртваше откъртваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
откъртвай откъртвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откъртвал откъртвала откъртвало откъртвали
членувана откъртвалия откъртвалата откъртвалото откъртвалите
с пълен член откъртвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откъртвал откъртвала откъртвало откъртвали
членувана откъртвалия откъртвалата откъртвалото откъртвалите
с пълен член откъртвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откъртван откъртвана откъртвано откъртвани
членувана откъртвания откъртваната откъртваното откъртваните
с пълен член откъртваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откъртващ откъртваща откъртващо откъртващи
членувана откъртващия откъртващата откъртващото откъртващите
с пълен член откъртващият — — —
Деепричастие
откъртвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-кър-т-вам
  • форми откъртваш, несв. и откъртя, св.
Източник