изкъ́ртвам

(какво) Къртя изцяло.

Вятърът изкърти тополата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкъртвам изкъртваме
второ лице изкъртваш изкъртвате
трето лице изкъртва изкъртват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкъртвах изкъртвахме
второ лице изкъртва изкъртвахте
трето лице изкъртва изкъртваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкъртвах изкъртвахме
второ лице изкъртваше изкъртвахте
трето лице изкъртваше изкъртваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкъртвай изкъртвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкъртвал изкъртвала изкъртвало изкъртвали
членувана изкъртвалия изкъртвалата изкъртвалото изкъртвалите
с пълен член изкъртвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкъртвал изкъртвала изкъртвало изкъртвали
членувана изкъртвалия изкъртвалата изкъртвалото изкъртвалите
с пълен член изкъртвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкъртван изкъртвана изкъртвано изкъртвани
членувана изкъртвания изкъртваната изкъртваното изкъртваните
с пълен член изкъртваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкъртващ изкъртваща изкъртващо изкъртващи
членувана изкъртващия изкъртващата изкъртващото изкъртващите
с пълен член изкъртващият — — —
Деепричастие
изкъртвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-кър-т-вам
  • форми изкъ́ртваш, несв. и изкъ́ртя, св.
Източник
изкъртвам се

Къртя се.

  • възвратен глагол
  • форми изкъртя се