откъ́слечен

Който не е цялостен; частичен, несвързан.

До него достигаха откъслечни фрази.
откъслечност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откъслечен откъслечна откъслечно откъслечни
членувана откъслечния откъслечната откъслечното откъслечните
с пълен член откъслечният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне от-къс-ле-чен
  • форми откъ́слечна, откъ́слечно, мн. откъ́слечни
Източник