Източник
-
откъ́слечен -
Който не е цялостен; частичен, несвързан.
До него достигаха откъслечни фрази.
откъслечност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | откъслечен | откъслечна | откъслечно | откъслечни |
| членувана | откъслечния | откъслечната | откъслечното | откъслечните |
| с пълен член | откъслечният | — | — | — |