вървя́

1. Движа се с краката си.

Не иска да върви, иска да го нося.

2. Движа се, придвижвам се, в движение съм.

Колата ми не върви.
Върви ли тоя часовник?

3. Отивам, отправям се.

Върви да му кажеш!

4. (преносно) Напредвам, развивам се.

Върви ли работата?
Това дете никак не върви.
Търговията никак не върви.

5. Минавам, простирам се.

Пътят върви все покрай реката.

6. (преносно, разговорно) Струвам, харча се.

Как вървят прасковите?
По колко върви зелето?

7. (разговорно) За пари — в обращение съм, имам стойност.

В Куба вървят две валути.

8. (преносно, разговорно) Подхождам, съчетавам се.

Тия обувки не вървят с официален костюм.

Производна на връв, върволица „група хора, които се движат заедно“.

Върви ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им)

1. Сполучвам във всичко, имам късмет. 2. Справям се лесно, удава ми се.

Карай да върви!

(разговорно) Не обръщай внимание, остави!

Върви си!

(разговорно) Отивай си, махай се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вървя вървим
второ лице вървиш вървите
трето лице върви вървят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вървях вървяхме
второ лице вървя вървяхте
трето лице вървя вървяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вървях вървяхме
второ лице вървеше вървяхте
трето лице вървеше вървяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
върви вървете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вървял вървяла вървяло вървели
членувана вървелия вървялата вървялото вървелите
с пълен член вървелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вървял вървяла вървяло вървели
членувана вървялия вървялата вървялото вървелите
с пълен член вървялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вървящ вървяща вървящо вървящи
членувана вървящия вървящата вървящото вървящите
с пълен член вървящият — — —
Деепричастие
вървейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вър-вя
  • форми върви́ш, мин. св. вървя́х, мин. прич. вървя́л, несв.
Източници