кра́ча

1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки.

Полицаят крачи бавно по улицата.

2. (преносно) Вървя; разхождам се, мотая се.

Накъде крачиш?
Цял ден крачи по улицата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице крача крачим
второ лице крачиш крачите
трето лице крачи крачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице крачих крачихме
второ лице крачи крачихте
трето лице крачи крачиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице крачех крачехме
второ лице крачеше крачехте
трето лице крачеше крачеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
крачи крачете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крачил крачила крачило крачили
членувана крачилия крачилата крачилото крачилите
с пълен член крачилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крачел крачела крачело крачели
членувана крачелия крачелата крачелото крачелите
с пълен член крачелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крачещ крачеща крачещо крачещи
членувана крачещия крачещата крачещото крачещите
с пълен член крачещият — — —
Деепричастие
крачейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кра-ча
  • форми кра́чиш, мин. св. кра́чих и крачи́х, мин. прич. кра́чил и крачи́л, несв.
Източник
крача се

разговорно

1. Разкрачвам се.

Защо се крачиш по стола, ще го счупиш.

2. Вървя с разкрачени крака.

Пиян е, затова се крачи, като върви.
  • възвратен глагол