взи́мам

Вземам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице взимам взимаме
второ лице взимаш взимате
трето лице взима взимат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице взимах взимахме
второ лице взима взимахте
трето лице взима взимаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице взимах взимахме
второ лице взимаше взимахте
трето лице взимаше взимаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
взимай взимайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взимал взимала взимало взимали
членувана взималия взималата взималото взималите
с пълен член взималият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взимал взимала взимало взимали
членувана взималия взималата взималото взималите
с пълен член взималият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взиман взимана взимано взимани
членувана взимания взиманата взиманото взиманите
с пълен член взиманият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взимащ взимаща взимащо взимащи
членувана взимащия взимащата взимащото взимащите
с пълен член взимащият — — —
Деепричастие
взимайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне взи-мам
  • форми взи́маш, несв.
Източник