бубо́тя

Издавам глух шум; буча, тътна.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице буботя буботим
второ лице буботиш буботите
трето лице буботи буботят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице буботих буботихме
второ лице буботи буботихте
трето лице буботи буботиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице буботех буботехме
второ лице буботеше буботехте
трето лице буботеше буботеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
буботи буботете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана буботил буботила буботило буботили
членувана буботилия буботилата буботилото буботилите
с пълен член буботилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана буботел буботела буботело буботели
членувана буботелия буботелата буботелото буботелите
с пълен член буботелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана буботещ буботеща буботещо буботещи
членувана буботещия буботещата буботещото буботещите
с пълен член буботещият — — —
Деепричастие
буботейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бу-бо-тя
  • форми бубо́тиш, мин. св. бубо́тих, мин. прич. бубо́тил, несв.
Източник