хру́пам

1. (какво) Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен приглушен и отсечен шум.

Хрупам морков.

2. Издавам такъв шум при ядене.

Стига си хрупал, че ме дразниш.
хрупане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хрупам хрупаме
второ лице хрупаш хрупате
трето лице хрупа хрупат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хрупах хрупахме
второ лице хрупа хрупахте
трето лице хрупа хрупаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хрупах хрупахме
второ лице хрупаше хрупахте
трето лице хрупаше хрупаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хрупай хрупайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрупал хрупала хрупало хрупали
членувана хрупалия хрупалата хрупалото хрупалите
с пълен член хрупалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрупал хрупала хрупало хрупали
членувана хрупалия хрупалата хрупалото хрупалите
с пълен член хрупалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрупан хрупана хрупано хрупани
членувана хрупания хрупаната хрупаното хрупаните
с пълен член хрупаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хрупащ хрупаща хрупащо хрупащи
членувана хрупащия хрупащата хрупащото хрупащите
с пълен член хрупащият — — —
Деепричастие
хрупайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хру-пам
  • форми хру́паш, несв.
Източник