дъ́вча

1. (какво) Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикновено храна.

Трудно дъвча месо.
Не дъвчи молива си.

2. (преносно, разговорно) Не говоря ясно, не артикулирам правилно.

Дъвче си думите.

3. (преносно) Повтарям многократно едно и също нещо; предъвквам.

4. (преносно, разговорно, кого) Мърморя, карам се, съветвам, одумвам.

Стига сме дъвкали момчето — оставете го на мира!
Дъвча му кокалите

Клюкарствам, злословя.

Какви ще ги дъвча

(разговорно) Нямам изход, ще трябва да извърша нещо, което не желая.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дъвча дъвчем
второ лице дъвчеш дъвчете
трето лице дъвче дъвчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дъвках дъвкахме
второ лице дъвка дъвкахте
трето лице дъвка дъвкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дъвчех дъвчехме
второ лице дъвчеше дъвчехте
трето лице дъвчеше дъвчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дъвчи дъвчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дъвкал дъвкала дъвкало дъвкали
членувана дъвкалия дъвкалата дъвкалото дъвкалите
с пълен член дъвкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дъвчел дъвчела дъвчело дъвчели
членувана дъвчелия дъвчелата дъвчелото дъвчелите
с пълен член дъвчелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дъвчещ дъвчеща дъвчещо дъвчещи
членувана дъвчещия дъвчещата дъвчещото дъвчещите
с пълен член дъвчещият — — —
Деепричастие
дъвчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дъв-ча
  • форми дъ́вчеш, мин. св. дъ́вках и дъвка́х, мин. прич. дъ́вкал и дъвка́л, несв.
Източник