сдъ́вквам

1. (какво) Дъвча, докато смачкам/стрия напълно.

Сдъвквай хубаво храната!

2. (преносно, разговорно, кого) Карам се много на някого.

Шефът пак ли те сдъвка?
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сдъвквам сдъвкваме
второ лице сдъвкваш сдъвквате
трето лице сдъвква сдъвкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сдъвквах сдъвквахме
второ лице сдъвква сдъвквахте
трето лице сдъвква сдъвкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сдъвквах сдъвквахме
второ лице сдъвкваше сдъвквахте
трето лице сдъвкваше сдъвкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сдъвквай сдъвквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдъвквал сдъвквала сдъвквало сдъвквали
членувана сдъвквалия сдъвквалата сдъвквалото сдъвквалите
с пълен член сдъвквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдъвквал сдъвквала сдъвквало сдъвквали
членувана сдъвквалия сдъвквалата сдъвквалото сдъвквалите
с пълен член сдъвквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдъвкван сдъвквана сдъвквано сдъвквани
членувана сдъвквания сдъвкваната сдъвкваното сдъвкваните
с пълен член сдъвкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдъвкващ сдъвкваща сдъвкващо сдъвкващи
членувана сдъвкващия сдъвкващата сдъвкващото сдъвкващите
с пълен член сдъвкващият — — —
Деепричастие
сдъвквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сдъв-к-вам
  • форми сдъвкваш, несв. и сдъвча, св.
Източник