схру́пвам

(какво) С хрупане раздробявам, сдъвквам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице схрупвам схрупваме
второ лице схрупваш схрупвате
трето лице схрупва схрупват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице схрупвах схрупвахме
второ лице схрупва схрупвахте
трето лице схрупва схрупваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице схрупвах схрупвахме
второ лице схрупваше схрупвахте
трето лице схрупваше схрупваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
схрупвай схрупвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана схрупвал схрупвала схрупвало схрупвали
членувана схрупвалия схрупвалата схрупвалото схрупвалите
с пълен член схрупвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана схрупвал схрупвала схрупвало схрупвали
членувана схрупвалия схрупвалата схрупвалото схрупвалите
с пълен член схрупвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана схрупван схрупвана схрупвано схрупвани
членувана схрупвания схрупваната схрупваното схрупваните
с пълен член схрупваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана схрупващ схрупваща схрупващо схрупващи
членувана схрупващия схрупващата схрупващото схрупващите
с пълен член схрупващият — — —
Деепричастие
схрупвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне схруп-вам
  • форми схру́пваш, несв. и схру́пам, св.
Източник