увъ́ртам

разговорно

1. (какво) Увивам, усуквам, завъртам, замотавам.

Увъртам въжето около ръцете му.

2. (преносно) Не казвам направо, усуквам, шикалкавя.

Изплюй камъчето, не увъртай.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице увъртам увъртаме
второ лице увърташ увъртате
трето лице увърта увъртат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице увъртах увъртахме
второ лице увърта увъртахте
трето лице увърта увъртаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице увъртах увъртахме
второ лице увърташе увъртахте
трето лице увърташе увъртаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увъртай увъртайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увъртал увъртала увъртало увъртали
членувана увърталия увърталата увърталото увърталите
с пълен член увърталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увъртал увъртала увъртало увъртали
членувана увърталия увърталата увърталото увърталите
с пълен член увърталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увъртан увъртана увъртано увъртани
членувана увъртания увъртаната увъртаното увъртаните
с пълен член увъртаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увъртащ увъртаща увъртащо увъртащи
членувана увъртащия увъртащата увъртащото увъртащите
с пълен член увъртащият — — —
Деепричастие
увъртайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне увър-там
  • форми увъ́рташ, несв. и увъртя́, св.
Източник
увъртам се

1. Въртя се около някого, привличам вниманието, угоднича; досаждам.

Увърта се около шефа.
Увърта се около тях, за да научи нещо.

2. (преносно) Притеснен съм, въртя се, не зная какво да направя (заради някаква нужда).

Увъртам се за малко пари взаем.
  • възвратен глагол
  • форми увъртя се