кривя́

1. (какво) Държа накриво, накланям, извивам на една страна.

Кривя си врата.
Кривя си устата.
Кривя си очите.
Кривя единия си крак, като вървя.

2. (какво) Правя да стане крив.

Кривя буквите.
Кривя шевовете, като шия.
Кривя редовете.
Кривя си душата

(разговорно) Съзнателно не казвам истината, изопачавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кривя кривим
второ лице кривиш кривите
трето лице криви кривят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кривих кривихме
второ лице криви кривихте
трето лице криви кривиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кривях кривяхме
второ лице кривеше кривяхте
трето лице кривеше кривяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
криви кривете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кривил кривила кривило кривили
членувана кривилия кривилата кривилото кривилите
с пълен член кривилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кривял кривяла кривяло кривели
членувана кривялия кривялата кривялото кривелите
с пълен член кривялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кривен кривена кривено кривени
членувана кривения кривената кривеното кривените
с пълен член кривеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кривящ кривяща кривящо кривящи
членувана кривящия кривящата кривящото кривящите
с пълен член кривящият — — —
Деепричастие
кривейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кри-вя
  • форми криви́ш, мин. св. криви́х, мин. прич. криви́л, несв.
Източник
кривя се

1. Извивам се, ставам крив.

Очите му се кривят и не вижда добре.
Кракът му се криви след падането.

2. (преносно) Гримаснича, кълча се.

Той се ядосваше, а децата се смееха и кривяха.
  • възвратен глагол