Източник
-
ку́цам -
1. Вървя, като се накланям или се клатя неестествено поради болка или недостатък на единия крак.
-
2. (преносно, разговорно) За работа, дейност — не напредвам нормално, нещо ме спъва.
Писането нещо ѝ куца.
- сакат съм
- клатя се
- накуцвам
- куцукам
- понакуцвам
- не вървя
- не напредвам
- изоставам
- запъвам се
- не мърдам
- слаб съм
- имам недостатък
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | куцам | куцаме |
| второ лице | куцаш | куцате |
| трето лице | куца | куцат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | куцах | куцахме |
| второ лице | куца | куцахте |
| трето лице | куца | куцаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | куцах | куцахме |
| второ лице | куцаше | куцахте |
| трето лице | куцаше | куцаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| куцай | куцайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | куцал | куцала | куцало | куцали |
| членувана | куцалия | куцалата | куцалото | куцалите |
| с пълен член | куцалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | куцал | куцала | куцало | куцали |
| членувана | куцалия | куцалата | куцалото | куцалите |
| с пълен член | куцалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | куцащ | куцаща | куцащо | куцащи |
| членувана | куцащия | куцащата | куцащото | куцащите |
| с пълен член | куцащият | — | — | — |
Деепричастие
| куцайки |