ку́цам

1. Вървя, като се накланям или се клатя неестествено поради болка или недостатък на единия крак.

2. (преносно, разговорно) За работа, дейност — не напредвам нормално, нещо ме спъва.

Писането нещо ѝ куца.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице куцам куцаме
второ лице куцаш куцате
трето лице куца куцат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице куцах куцахме
второ лице куца куцахте
трето лице куца куцаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице куцах куцахме
второ лице куцаше куцахте
трето лице куцаше куцаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
куцай куцайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана куцал куцала куцало куцали
членувана куцалия куцалата куцалото куцалите
с пълен член куцалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана куцал куцала куцало куцали
членувана куцалия куцалата куцалото куцалите
с пълен член куцалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана куцащ куцаща куцащо куцащи
членувана куцащия куцащата куцащото куцащите
с пълен член куцащият — — —
Деепричастие
куцайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ку-цам
  • форми ку́цаш, несв.
Източник