обръ́щам

1. (кого какво) Променям положението на нещо, като поставям обратната му страна отпред; прекатурвам.

Обърна и последната карта от пасианса.

2. Чрез завъртане променям положението.

Слънчогледът обръща цвета си след слънцето.

3. Променям посоката на движение.

Автомобилът бързо обърна и тръгна обратно.

4. (какво) Поставям вътрешната страна на нещо отвън.

Обърнал си пуловера наопаки.

5. (какво) Разгръщам, прелиствам.

Обръщам страница след страница, но нищо не прочитам.

6. (преносно) Преминавам от едно състояние в друго при работа, процес и други.

Като свърши храната, обърнахме на приказки.

7. (преносно) Променям хода на нещо; изопачавам, изкривявам.

С този факт обърна нещата в своя полза.
Обръщам чашите

Пия много.

Обръщам нова страница

Започвам нов период в нещо.

Обърна ми се сърцето

Много се развълнувах; изплаших се.

Обръщам наопаки (нещо)

Разбърквам, претърсвам.

Обръщам наопаки (нещо)

Променям, уреждам по друг начин.

Обръщам очите си (към нещо или някого)

Желая да получа нещо или да ме подкрепят.

Обръщам света

Търся навсякъде.

Обръщам внимание (на някого или нещо)

Съсредоточавам се, насочвам се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице обръщам обръщаме
второ лице обръщаш обръщате
трето лице обръща обръщат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице обръщах обръщахме
второ лице обръща обръщахте
трето лице обръща обръщаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице обръщах обръщахме
второ лице обръщаше обръщахте
трето лице обръщаше обръщаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обръщай обръщайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обръщал обръщала обръщало обръщали
членувана обръщалия обръщалата обръщалото обръщалите
с пълен член обръщалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обръщал обръщала обръщало обръщали
членувана обръщалия обръщалата обръщалото обръщалите
с пълен член обръщалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обръщан обръщана обръщано обръщани
членувана обръщания обръщаната обръщаното обръщаните
с пълен член обръщаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обръщащ обръщаща обръщащо обръщащи
членувана обръщащия обръщащата обръщащото обръщащите
с пълен член обръщащият — — —
Деепричастие
обръщайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне об-ръ-щам
  • форми обръ́щаш, несв. и объ́рна, св.
Източник
обръщам се

1. Следя с поглед нещо или някого, като извивам главата си.

Тя се обърна към дъщеря си.

2. Променям положението си, като заставам на противоположната страна.

Обърна се с гръб към стената.

3. Превръщам се, ставам на нещо.

Обърнах се на телефонистка.

4. Отнасям се до някого с искане.

Обърнах се към него с молба.
  • възвратен глагол
  • форми обърна се