преинача́вам

(какво) Представям невярно, по друг начин; изопачавам, видоизменям.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице преиначавам преиначаваме
второ лице преиначаваш преиначавате
трето лице преиначава преиначават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице преиначавах преиначавахме
второ лице преиначава преиначавахте
трето лице преиначава преиначаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице преиначавах преиначавахме
второ лице преиначаваше преиначавахте
трето лице преиначаваше преиначаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
преиначавай преиначавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преиначавал преиначавала преиначавало преиначавали
членувана преиначавалия преиначавалата преиначавалото преиначавалите
с пълен член преиначавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преиначавал преиначавала преиначавало преиначавали
членувана преиначавалия преиначавалата преиначавалото преиначавалите
с пълен член преиначавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преиначаван преиначавана преиначавано преиначавани
членувана преиначавания преиначаваната преиначаваното преиначаваните
с пълен член преиначаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преиначаващ преиначаваща преиначаващо преиначаващи
членувана преиначаващия преиначаващата преиначаващото преиначаващите
с пълен член преиначаващият — — —
Деепричастие
преиначавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-и-на-ча-вам
  • форми преиначаваш, несв. и преинача, св.
Източник