извраща́вам

1. (кого) Правя да стане извратен.

Парите и свободата го извратиха.

2. (какво) Преиначавам, изопачавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извращавам извращаваме
второ лице извращаваш извращавате
трето лице извращава извращават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извращавах извращавахме
второ лице извращава извращавахте
трето лице извращава извращаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извращавах извращавахме
второ лице извращаваше извращавахте
трето лице извращаваше извращаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извращавай извращавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извращавал извращавала извращавало извращавали
членувана извращавалия извращавалата извращавалото извращавалите
с пълен член извращавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извращавал извращавала извращавало извращавали
членувана извращавалия извращавалата извращавалото извращавалите
с пълен член извращавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извращаван извращавана извращавано извращавани
членувана извращавания извращаваната извращаваното извращаваните
с пълен член извращаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извращаващ извращаваща извращаващо извращаващи
членувана извращаващия извращаващата извращаващото извращаващите
с пълен член извращаващият — — —
Деепричастие
извращавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-в-ра-ща-вам
  • форми извраща́ваш, несв. и извратя́, св.
Източник
извращавам се

Ставам извратен.

  • възвратен глагол
  • форми извратя се