стоя́

1. Намирам се във вертикално, изправено положение.

Стоя до вратата.

2. Не се движа, не мърдам, а оставам на същото място.

Цял ден стои на леглото.
Стой!

3. Заемам определено място; намирам се, разположен съм.

Чашата стои на първия рафт.
Портиерът стои до входа.

4. (преносно) Защитавам интересите на някого, работя в полза на някого.

Зад кого.
Някой силен човек стои зад него, щом си позволява такива постъпки.

5. Прекарвам, преживявам определено време на едно място.

Почти цяло лято стоят на село.

6. (разговорно) Изявявам се, проявявам се.

Стоя мирен.

7. (преносно) Не работя, не действам.

Цял ден стои — нищо не похваща.

8. (преносно) Намирам се в някакво състояние.

Метлата стои неизползвана.

9. (преносно) Само в трето лице. Съществувам и се нуждая от решение.

Пред България стоят важни задачи.

10. Само в трето лице. За тоалет — изглеждам добре в него; прилича ми, приляга ми.

Роклята ми стои добре.
Стоя в сянка

Пренебрегнат съм.

Стоя в сянка

В дъното съм на нещо лошо, което е извършено, но никой не знае.

Стоя (като) на тръни

Неспокоен съм, притеснен съм.

Стоя на заден план

Имам второстепенно значение.

Стоя на кръстопът

Колебая се в решението си.

Стоя (си) на своето

Упорито защитавам позицията си.

Стоя настрана

Не се меся.

Стоя на топло

В безопасност съм по отношение на работата ми.

Стоя със скръстени ръце

Бездействам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стоя стоим
второ лице стоиш стоите
трето лице стои стоят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стоях стояхме
второ лице стоя стояхте
трето лице стоя стояха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стоях стояхме
второ лице стоеше стояхте
трето лице стоеше стояха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стой стойте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стоял стояла стояло стояли
членувана стоялия стоялата стоялото стоялите
с пълен член стоялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стоял стояла стояло стояли
членувана стоялия стоялата стоялото стоялите
с пълен член стоялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стоящ стояща стоящо стоящи
членувана стоящия стоящата стоящото стоящите
с пълен член стоящият — — —
Деепричастие
стоейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стоя
  • форми стои́ш, мин. св. стоя́х, мин. прич. стоя́л, несв.
Източник