седя́

1. Намирам се в неподвижно състояние, при което туловището е опряно върху нещо със задната си долна част.

Седя на стола.

2. Намирам се на определено място, прекарвам времето си.

Цял ден седях вкъщи и четох.

3. (преносно) Занимавам се с нещо, стоя.

Седя на тая задача от много време, но не мога да я реша.

4. Проявявам се, държа се.

Седи мирно!

сѣдѣти старобългарски седя́

ст.-бълг. сѣдѣти, сѣждѫ καθέζεσθαι, καθῆσθαι (Мар., Зогр., Асем., Клоц., Супр.). Праслав. *sěděti, *sědjǫ (сърбохърв. sjedjeti, sjedim, словен. sedeti, sedim, чеш. sеděti, слов. sedieť, пол. siedzieć, siedzę, г.-луж. sedźeć, д.-луж. sejźeś, рус. сидеть, сижу, укр. сидiти, сиджу, белор. сiдзець, сiджу), сроден с лит. sėdėti „седя“, sėdžiu „аз седя“ (= ст.-бълг. сѣждѫ, съвр. седя е по морфологична аналогия), sėdi „седи“ (= ст.-бълг. сѣдитъ), латв. sēdēt, sēdu „седя“, старогр. ἔζομαι „сядам“, лат. sеdеō „седя“, гот. sitan „седя“, ст.-сканд. sitia „седя“, от ие *sed-eh1(-tei). Ст.-инд. sīdati „той седи“, авест. hiδaiti „той седи“, старогр. ἵζω „поставям“, лат. sīdō „сядам“ възлизат към удвоената основа *sizd- < *si-sd-.

  • седнал съм
  • приседнал съм
  • стоя
Седя в сянка

Не се оценяват достатъчно качествата ми, пренебрегван съм.

Седя като на игли/тръни

Очаквам да се случи нещо неприятно.

Седя на/над главата (на някого)

Прекалено се грижа за някого или го контролирам.

Седя на/над главата (на някого)

Дотягам на някого с присъствието си при изпълнението на нещо.

Седя по турски

Седя със скръстени и прибрани крака.

Седя със скръстени ръце

Бездействам, нищо не правя.

Седя със скръстени ръце

Нищо не предприемам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице седя седим
второ лице седиш седите
трето лице седи седят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице седях седяхме
второ лице седя седяхте
трето лице седя седяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице седях седяхме
второ лице седеше седяхте
трето лице седеше седяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
седи седете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана седял седяла седяло седели
членувана седелия седялата седялото седелите
с пълен член седелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана седял седяла седяло седели
членувана седялия седялата седялото седелите
с пълен член седялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана седящ седяща седящо седящи
членувана седящия седящата седящото седящите
с пълен член седящият — — —
Деепричастие
седейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне се-дя
  • форми седиш, мин. св. седях, мин. прич. седял, несв.
Източници