реаги́рам

1. (специално) Влизам в химическа реакция.

2. Правя съответстваща на някакъв външен дразнител реакция.

Окото не реагира на светлина.

3. (преносно) Противопоставям се, опълчвам се, противодействам, възпротивявам се.

Никой не реагира на тези лъжи.
реагиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице реагирам реагираме
второ лице реагираш реагирате
трето лице реагира реагират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице реагирах реагирахме
второ лице реагира реагирахте
трето лице реагира реагираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице реагирах реагирахме
второ лице реагираше реагирахте
трето лице реагираше реагираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
реагирай реагирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана реагирал реагирала реагирало реагирали
членувана реагиралия реагиралата реагиралото реагиралите
с пълен член реагиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана реагирал реагирала реагирало реагирали
членувана реагиралия реагиралата реагиралото реагиралите
с пълен член реагиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана реагиращ реагираща реагиращо реагиращи
членувана реагиращия реагиращата реагиращото реагиращите
с пълен член реагиращият — — —
Деепричастие
реагирайки
  • непреходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ре-а-ги-рам
  • форми реагираш, несв. и св.
Източник