отвръ́щам

1. Връщам чрез действие за нещо.

Не отвръщай на злото със зло.

2. (на кого) Отговарям; изричам в отговор.

Тя му отвърна усмихнато: — Ще дойда!

3. (на кого) Отговарям с пренебрежение; възразявам, противореча.

От „от-“ и „връщам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отвръщам отвръщаме
второ лице отвръщаш отвръщате
трето лице отвръща отвръщат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отвръщах отвръщахме
второ лице отвръща отвръщахте
трето лице отвръща отвръщаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отвръщах отвръщахме
второ лице отвръщаше отвръщахте
трето лице отвръщаше отвръщаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отвръщай отвръщайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвръщал отвръщала отвръщало отвръщали
членувана отвръщалия отвръщалата отвръщалото отвръщалите
с пълен член отвръщалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвръщал отвръщала отвръщало отвръщали
членувана отвръщалия отвръщалата отвръщалото отвръщалите
с пълен член отвръщалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвръщащ отвръщаща отвръщащо отвръщащи
членувана отвръщащия отвръщащата отвръщащото отвръщащите
с пълен член отвръщащият — — —
Деепричастие
отвръщайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-в-ръ-щам
  • форми отвръ́щаш, несв. и отвъ́рна, св.
Източници
отвръщам се

разговорно

1. Страня, избягвам някого.

2. За време — омеквам; става по-топло.

3. Овлажнявам; намокрям се.

Сигурно ще вали, защото солта се е отвърнала.
  • възвратен глагол
  • форми отвърна се