връ́щам

1. (кого какво) Насочвам да тръгне в обратна посока.

Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затворен.

2. (кого какво) Заставям да отиде или занасям там, където е бил.

Тя го носи при мене, аз го връщам обратно.
Бягай да върнеш оня човек, забрави си парите.

3. (какво, на кого) Давам обратно, което съм взел.

Кога ще ми върнеш парите?
Върна ли ѝ книгата?

4. (какво) Движа в обратна посока.

Върни колата малко назад!

5. (кого) Отказвам услуга, среща; пъдя.

Нали ти казах, че ще те върне, той пари не дава.

6. (какво, на кого) Отговарям със същото; отвръщам.

Връщам му визитата.
Ще ти върна тъпкано това, да знаеш!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице връщам връщаме
второ лице връщаш връщате
трето лице връща връщат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице връщах връщахме
второ лице връща връщахте
трето лице връща връщаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице връщах връщахме
второ лице връщаше връщахте
трето лице връщаше връщаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връщай връщайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връщал връщала връщало връщали
членувана връщалия връщалата връщалото връщалите
с пълен член връщалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връщал връщала връщало връщали
членувана връщалия връщалата връщалото връщалите
с пълен член връщалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връщан връщана връщано връщани
членувана връщания връщаната връщаното връщаните
с пълен член връщаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връщащ връщаща връщащо връщащи
членувана връщащия връщащата връщащото връщащите
с пълен член връщащият — — —
Деепричастие
връщайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне връ-щам
  • форми връ́щаш, несв. и въ́рна, св.
Източник
връщам се

1. Отивам или идвам обратно там, където съм бил.

Вечер тя се връщаше късно от работа.
Винаги когато можеше, той се връщаше в тоя град, където бе живял толкова години.

2. Почвам отново да правя това, което съм прекъснал да правя.

Утре се връщам на работа.
Трябва да се върна към тоя ръкопис още един път.

3. Насочвам мисълта си назад.

Искам да се върна на оня въпрос.
  • възвратен глагол
  • форми върна се