противореча́

1. (на кого) Не се съгласявам с някого, възразявам му.

2. (на какво) Не съм в съгласие с нещо друго, в противоречие съм с нещо друго.

Това противоречи на предишното изказване.
Противореча си

Непоследователен съм в действията и в изказванията си, първо говоря/върша едно, после обратното.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице противореча противоречим
второ лице противоречиш противоречите
трето лице противоречи противоречат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице противоречих противоречихме
второ лице противоречи противоречихте
трето лице противоречи противоречиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице противоречах противоречахме
второ лице противоречеше противоречахте
трето лице противоречеше противоречаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
противоречи противоречете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана противоречил противоречила противоречило противоречили
членувана противоречилия противоречилата противоречилото противоречилите
с пълен член противоречилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана противоречал противоречала противоречало противоречали
членувана противоречалия противоречалата противоречалото противоречалите
с пълен член противоречалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана противоречащ противоречаща противоречащо противоречащи
членувана противоречащия противоречащата противоречащото противоречащите
с пълен член противоречащият — — —
Деепричастие
противоречейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-ти-во-ре-ча
  • форми противоречиш, мин. св. противоречих, мин. прич. противоречил, несв.
Източник