отри́чам

1. (какво) Не признавам, отхвърлям, отказвам.

Той продължаваше да отрича вината си.

2. (какво) Не възприемам нещо за редно, отхвърлям, противопоставям се.

Отричам смъртното наказание.

3. (какво) Давам отрицателен отговор; не потвърждавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отричам отричаме
второ лице отричаш отричате
трето лице отрича отричат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отричах отричахме
второ лице отрича отричахте
трето лице отрича отричаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отричах отричахме
второ лице отричаше отричахте
трето лице отричаше отричаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отричай отричайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отричал отричала отричало отричали
членувана отричалия отричалата отричалото отричалите
с пълен член отричалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отричал отричала отричало отричали
членувана отричалия отричалата отричалото отричалите
с пълен член отричалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отричан отричана отричано отричани
членувана отричания отричаната отричаното отричаните
с пълен член отричаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отричащ отричаща отричащо отричащи
членувана отричащия отричащата отричащото отричащите
с пълен член отричащият — — —
Деепричастие
отричайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-ри-чам
  • форми отри́чаш, несв. и отрека́, св.
Източник
отричам се

1. Отказвам се, отхвърлям.

Той се отрече от личното си щастие в името на общия успех.

2. Отказвам се от правото си над нещо, не признавам вече за свое.

Отрече се от родината си.
  • възвратен глагол
  • форми отрека се