възпротивя́вам се

Противопоставям се, съпротивявам се.

Щяхме да отидем, но той категорично се възпротиви.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възпротивявам се възпротивяваме се
второ лице възпротивяваш се възпротивявате се
трето лице възпротивява се възпротивяват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възпротивявах се възпротивявахме се
второ лице възпротивява се възпротивявахте се
трето лице възпротивява се възпротивяваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възпротивявах се възпротивявахме се
второ лице възпротивяваше се възпротивявахте се
трето лице възпротивяваше се възпротивяваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възпротивявай се възпротивявайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпротивявал възпротивявала възпротивявало възпротивявали
членувана възпротивявалия възпротивявалата възпротивявалото възпротивявалите
с пълен член възпротивявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпротивявал възпротивявала възпротивявало възпротивявали
членувана възпротивявалия възпротивявалата възпротивявалото възпротивявалите
с пълен член възпротивявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпротивяващ възпротивяваща възпротивяващо възпротивяващи
членувана възпротивяващия възпротивяващата възпротивяващото възпротивяващите
с пълен член възпротивяващият — — —
Деепричастие
възпротивявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-п-ро-ти-вя-вам
  • форми възпротивя́ваш се, несв. и възпротивя́ се, св.
Източник