ри́там

1. (кого какво) Удрям с крак.

Ритам топка.
Ритнаха човека.

2. Махам с крака във въздуха.

Детето рита.

3. За животно — имам навика да удрям с копито.

Това магаре рита.

4. За оръжие — блъскам назад при изстрел.

5. (преносно, разговорно, пренебрежително) Отхвърлям, пренебрегвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ритам ритаме
второ лице риташ ритате
трето лице рита ритат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ритах ритахме
второ лице рита ритахте
трето лице рита ритаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ритах ритахме
второ лице риташе ритахте
трето лице риташе ритаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ритай ритайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритал ритала ритало ритали
членувана риталия риталата риталото риталите
с пълен член риталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритал ритала ритало ритали
членувана риталия риталата риталото риталите
с пълен член риталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритан ритана ритано ритани
членувана ритания ританата ританото ританите
с пълен член ританият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритащ ритаща ритащо ритащи
членувана ритащия ритащата ритащото ритащите
с пълен член ритащият — — —
Деепричастие
ритайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ри-там
  • форми риташ, несв.
Източник