сри́твам

1. (кого какво) Ритам набързо или еднократно; смушквам.

Побойниците го сритаха и избягаха.

2. (разговорно, какво, обикн множествено число) Събирам на купчина чрез ритане. сритвам се/сритам се. Нападаме се взаимно, отправяме си обиди.

Сритахме вършините.
Шефовете пак се сритаха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сритвам сритваме
второ лице сритваш сритвате
трето лице сритва сритват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сритвах сритвахме
второ лице сритва сритвахте
трето лице сритва сритваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сритвах сритвахме
второ лице сритваше сритвахте
трето лице сритваше сритваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сритвай сритвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сритвал сритвала сритвало сритвали
членувана сритвалия сритвалата сритвалото сритвалите
с пълен член сритвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сритвал сритвала сритвало сритвали
членувана сритвалия сритвалата сритвалото сритвалите
с пълен член сритвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сритван сритвана сритвано сритвани
членувана сритвания сритваната сритваното сритваните
с пълен член сритваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сритващ сритваща сритващо сритващи
членувана сритващия сритващата сритващото сритващите
с пълен член сритващият — — —
Деепричастие
сритвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне срит-вам
  • форми сри́тваш, несв. и сри́там, св.
Източник