Източник
-
разха́йтен -
Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат.
Разхайтена младеж.
разхайтеност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | разхайтен | разхайтна | разхайтно | разхайтни |
| членувана | разхайтния | разхайтната | разхайтното | разхайтните |
| с пълен член | разхайтният | — | — | — |