разха́йтен

Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат.

Разхайтена младеж.
разхайтеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтен разхайтна разхайтно разхайтни
членувана разхайтния разхайтната разхайтното разхайтните
с пълен член разхайтният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне раз-хай-тен
  • форми разхайтена, разхайтено, мн. разхайтени
Източник