разла́гам

1. (какво) Правя да се раздели на съставните си части; разчленявам, разединявам.

2. (преносно, кого какво) Предизвиквам разложение.

Разлагам дисциплината.
разлагане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлагам разлагаме
второ лице разлагаш разлагате
трето лице разлага разлагат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлагах разлагахме
второ лице разлага разлагахте
трето лице разлага разлагаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлагах разлагахме
второ лице разлагаше разлагахте
трето лице разлагаше разлагаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлагай разлагайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлагал разлагала разлагало разлагали
членувана разлагалия разлагалата разлагалото разлагалите
с пълен член разлагалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлагал разлагала разлагало разлагали
членувана разлагалия разлагалата разлагалото разлагалите
с пълен член разлагалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлаган разлагана разлагано разлагани
членувана разлагания разлаганата разлаганото разлаганите
с пълен член разлаганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлагащ разлагаща разлагащо разлагащи
членувана разлагащия разлагащата разлагащото разлагащите
с пълен член разлагащият — — —
Деепричастие
разлагайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ла-гам
  • форми разлагаш, несв. и разложа, св.
Източник
разлагам се

1. Разчленявам се, разединявам се.

2. Изгнивам, прогнивам, разпадам се, сплувам се, разкапвам се.

Разложен труп.
  • възвратен глагол
  • форми разложа се