безпъ́тен

Неморален, разпуснат.

Безпътна жена.
Водя безпътен живот.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безпътен безпътна безпътно безпътни
членувана безпътния безпътната безпътното безпътните
с пълен член безпътният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-пъ-тен
  • форми безпъ́тна, безпъ́тно, мн. безпъ́тни
Източник