безчинен

1. (остаряло, книжовно) Който има лошо, осъдително държание и морал.

а) Който нарушава реда.

2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безчинен безчинна безчинно безчинни
членувана безчинния безчинната безчинното безчинните
с пълен член безчинният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-чи-нен
Източници