Източник
-
разпъ́тен -
(остаряло) Безпътен, развратен.
разпътство
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | разпътен | разпътна | разпътно | разпътни |
| членувана | разпътния | разпътната | разпътното | разпътните |
| с пълен член | разпътният | — | — | — |