разпъ́тен

(остаряло) Безпътен, развратен.

разпътство — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпътен разпътна разпътно разпътни
членувана разпътния разпътната разпътното разпътните
с пълен член разпътният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне раз-пъ-тен
  • форми разпътна, разпътно, мн. разпътни
Източник