разга́щя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разгащя разгащим
второ лице разгащиш разгащите
трето лице разгащи разгащят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разгащих разгащихме
второ лице разгащи разгащихте
трето лице разгащи разгащиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разгащех разгащехме
второ лице разгащеше разгащехте
трето лице разгащеше разгащеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разгащи разгащете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгащил разгащила разгащило разгащили
членувана разгащилия разгащилата разгащилото разгащилите
с пълен член разгащилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгащел разгащела разгащело разгащели
членувана разгащелия разгащелата разгащелото разгащелите
с пълен член разгащелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгащен разгащена разгащено разгащени
членувана разгащения разгащената разгащеното разгащените
с пълен член разгащеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-га-щя
  • форми разгащиш, мин. св. разгащих, мин. прич. разгащил, св.
Източник