прокли́нам

(кого, какво) Изричам клетва, проклятие на някого или нещо.

Проклинам враговете.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице проклинам проклинаме
второ лице проклинаш проклинате
трето лице проклина проклинат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице проклинах проклинахме
второ лице проклина проклинахте
трето лице проклина проклинаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице проклинах проклинахме
второ лице проклинаше проклинахте
трето лице проклинаше проклинаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
проклинай проклинайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклинал проклинала проклинало проклинали
членувана проклиналия проклиналата проклиналото проклиналите
с пълен член проклиналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклинал проклинала проклинало проклинали
членувана проклиналия проклиналата проклиналото проклиналите
с пълен член проклиналият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклинан проклинана проклинано проклинани
членувана проклинания проклинаната проклинаното проклинаните
с пълен член проклинаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклинащ проклинаща проклинащо проклинащи
членувана проклинащия проклинащата проклинащото проклинащите
с пълен член проклинащият — — —
Деепричастие
проклинайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прок-ли-нам
  • форми проклинаш, несв. и прокълна, св.
Източник