кълна́

(кого, какво) Изричам проклятия.

Кълна враговете си.
Кълна лошото време.
Кълна съдбата си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кълна кълнем
второ лице кълнеш кълнете
трето лице кълне кълнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клех клехме
второ лице кле клехте
трето лице кле клеха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кълнех кълнехме
второ лице кълнеше кълнехте
трето лице кълнеше кълнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кълни кълнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клел клела клело клели
членувана клелия клелата клелото клелите
с пълен член клелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълнел кълнела кълнело кълнели
членувана кълнелия кълнелата кълнелото кълнелите
с пълен член кълнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълнат кълната кълнато кълнати
членувана кълнатия кълнатата кълнатото кълнатите
с пълен член кълнатият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кълнещ кълнеща кълнещо кълнещи
членувана кълнещия кълнещата кълнещото кълнещите
с пълен член кълнещият — — —
Деепричастие
кълнейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне къл-на
  • форми кълне́ш, мин. св. клех и кълна́х, мин. прич. клел и кълна́л, несв.
Източник
кълна се

Давам клетва.

Кълна се в знамето.
Кълна се в децата си, че казвам истината.
Кълна се, че това не е истина.
  • възвратен глагол