прокле́вам

Проклинам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице проклевам проклеваме
второ лице проклеваш проклевате
трето лице проклева проклеват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице проклевах проклевахме
второ лице проклева проклевахте
трето лице проклева проклеваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице проклевах проклевахме
второ лице проклеваше проклевахте
трето лице проклеваше проклеваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
проклевай проклевайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклевал проклевала проклевало проклевали
членувана проклевалия проклевалата проклевалото проклевалите
с пълен член проклевалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклевал проклевала проклевало проклевали
членувана проклевалия проклевалата проклевалото проклевалите
с пълен член проклевалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклеван проклевана проклевано проклевани
членувана проклевания проклеваната проклеваното проклеваните
с пълен член проклеваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана проклеващ проклеваща проклеващо проклеващи
членувана проклеващия проклеващата проклеващото проклеващите
с пълен член проклеващият — — —
Деепричастие
проклевайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прок-ле-вам
  • форми проклеваш, несв.
Източник