анатемо́свам

1. (кого, специално) Налагам анатема.

2. (кого, разговорно) Проклинам, кълна.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице анатемосвам анатемосваме
второ лице анатемосваш анатемосвате
трето лице анатемосва анатемосват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице анатемосвах анатемосвахме
второ лице анатемосва анатемосвахте
трето лице анатемосва анатемосваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице анатемосвах анатемосвахме
второ лице анатемосваше анатемосвахте
трето лице анатемосваше анатемосваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
анатемосвай анатемосвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана анатемосвал анатемосвала анатемосвало анатемосвали
членувана анатемосвалия анатемосвалата анатемосвалото анатемосвалите
с пълен член анатемосвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана анатемосвал анатемосвала анатемосвало анатемосвали
членувана анатемосвалия анатемосвалата анатемосвалото анатемосвалите
с пълен член анатемосвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана анатемосван анатемосвана анатемосвано анатемосвани
членувана анатемосвания анатемосваната анатемосваното анатемосваните
с пълен член анатемосваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана анатемосващ анатемосваща анатемосващо анатемосващи
членувана анатемосващия анатемосващата анатемосващото анатемосващите
с пълен член анатемосващият — — —
Деепричастие
анатемосвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ана-те-мос-вам
  • форми анатемо́сваш, несв. и анатемо́сам, св.
Източник