проди́рам

1. (какво) Правя дупка с дране; прокъсвам.

Продирам дреха.

2. (какво, преносно) Раздирам, процепвам.

Гръмотевица продра небето.
Продирам си гърлото

От много викане преграквам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице продирам продираме
второ лице продираш продирате
трето лице продира продират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице продирах продирахме
второ лице продира продирахте
трето лице продира продираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице продирах продирахме
второ лице продираше продирахте
трето лице продираше продираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
продирай продирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана продирал продирала продирало продирали
членувана продиралия продиралата продиралото продиралите
с пълен член продиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана продирал продирала продирало продирали
членувана продиралия продиралата продиралото продиралите
с пълен член продиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана продиран продирана продирано продирани
членувана продирания продираната продираното продираните
с пълен член продираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана продиращ продираща продиращо продиращи
членувана продиращия продиращата продиращото продиращите
с пълен член продиращият — — —
Деепричастие
продирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-ди-рам
  • форми продираш, несв. и продера, св.
Източник