призна́вам

1. (какво) Не отричам, не укривам своя постъпка, чувство, провинение.

Признавам вината си.

2. (какво) Съгласявам се да считам за законен, действителен.

Признавам конституцията.

3. (кого какво) Смятам за заслужаващ внимание, почит. – признавам се/призная се. Признавам.

Признавам писателя приживе.
Публиката призна спектакъла.
Признавам се за виновен.

От при- и „знавам“, сродна със „зная“.

признаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице признавам признаваме
второ лице признаваш признавате
трето лице признава признават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице признавах признавахме
второ лице признава признавахте
трето лице признава признаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице признавах признавахме
второ лице признаваше признавахте
трето лице признаваше признаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
признавай признавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана признавал признавала признавало признавали
членувана признавалия признавалата признавалото признавалите
с пълен член признавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана признавал признавала признавало признавали
членувана признавалия признавалата признавалото признавалите
с пълен член признавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана признаван признавана признавано признавани
членувана признавания признаваната признаваното признаваните
с пълен член признаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана признаващ признаваща признаващо признаващи
членувана признаващия признаващата признаващото признаващите
с пълен член признаващият — — —
Деепричастие
признавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне приз-на-вам
  • форми признаваш, несв. и призная, св.
Източници