твърдя́

(какво) Заявявам с убеденост, като обикновено доказвам истинността на заявлението си; поддържам мнение, уверявам.

Галилей твърди, че Земята се върти.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице твърдя твърдим
второ лице твърдиш твърдите
трето лице твърди твърдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице твърдях твърдяхме
второ лице твърдя твърдяхте
трето лице твърдя твърдяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице твърдях твърдяхме
второ лице твърдеше твърдяхте
трето лице твърдеше твърдяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
твърди твърдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана твърдял твърдяла твърдяло твърдели
членувана твърделия твърдялата твърдялото твърделите
с пълен член твърделият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана твърдял твърдяла твърдяло твърдели
членувана твърдялия твърдялата твърдялото твърделите
с пълен член твърдялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана твърдящ твърдяща твърдящо твърдящи
членувана твърдящия твърдящата твърдящото твърдящите
с пълен член твърдящият — — —
Деепричастие
твърдейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне твър-дя
  • форми твърди́ш, мин. св. твърдя́х, мин. прич. твърдя́л, несв.
Източник