възприе́мам

1. (кого какво) Получавам впечатление, усещане, информация чрез сетивата си.

Възприемам околния свят.

2. Разбирам и усвоявам.

Трудно възприема.

3. (какво) Приемам, получавам и усвоявам.

Той възприел неговото гледище и го доразвил.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възприемам възприемаме
второ лице възприемаш възприемате
трето лице възприема възприемат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възприемах възприемахме
второ лице възприема възприемахте
трето лице възприема възприемаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възприемах възприемахме
второ лице възприемаше възприемахте
трето лице възприемаше възприемаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възприемай възприемайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възприемал възприемала възприемало възприемали
членувана възприемалия възприемалата възприемалото възприемалите
с пълен член възприемалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възприемал възприемала възприемало възприемали
членувана възприемалия възприемалата възприемалото възприемалите
с пълен член възприемалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възприеман възприемана възприемано възприемани
членувана възприемания възприеманата възприеманото възприеманите
с пълен член възприеманият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възприемащ възприемаща възприемащо възприемащи
членувана възприемащия възприемащата възприемащото възприемащите
с пълен член възприемащият — — —
Деепричастие
възприемайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-п-ри-е-мам
  • форми възприе́маш, несв. и възприе́ма, св.
Източник