прози́рам

1. (какво) Виждам слабо, частично през някаква преграда.

2. (преносно) Мислено предвиждам, прогнозирам.

Прозирам в бъдещето.

3. (какво) Разбирам, догаждам се за нещо.

Прозрях намеренията му.

4. Виждам се през лека преграда.

Планината прозира през мъглата.

5. Позволявам да се види през мен.

Роклята прозира.

6. (преносно) Проличавам неволно.

Радостта му прозира.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прозирам прозираме
второ лице прозираш прозирате
трето лице прозира прозират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прозирах прозирахме
второ лице прозира прозирахте
трето лице прозира прозираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прозирах прозирахме
второ лице прозираше прозирахте
трето лице прозираше прозираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прозирай прозирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прозирал прозирала прозирало прозирали
членувана прозиралия прозиралата прозиралото прозиралите
с пълен член прозиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прозирал прозирала прозирало прозирали
членувана прозиралия прозиралата прозиралото прозиралите
с пълен член прозиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прозиращ прозираща прозиращо прозиращи
членувана прозиращия прозиращата прозиращото прозиращите
с пълен член прозиращият — — —
Деепричастие
прозирайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-зи-рам
  • форми прозираш, несв. и прозра, св.
Източник