люби́мец

Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите.

Любимец на учителката по химия.
Любимец на момичетата.
Това котенце е моят любимец.
единствено число множествено число
нечленувана любимец любимци
членувана любимеца любимците
с пълен член любимецът —
бройна форма любимеца
звателна форма любимецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лю-би-мец
  • форми мн. люби́мци
Източник