севда́

диалектно

1. Любов.

2. (преносно) Любовник, изгора.

Заета от тур. sevda „любов“ от араб. سوداء /saudāʼ/ „страст, копнеж, меланхолия, черна мъка“, от اسود /aswad/ „черен“. Сравни сръб. севдах със същото значение.

единствено число множествено число
нечленувана севда севди
членувана севдата севдите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне сев-да
  • форми само ед.
Източници