Източник
-
избра́ник -
1. Човек, който е избран чрез гласуване.
Народен избраник.
-
2. Любим мъж.
-
3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита.
Избраник на класа.
Избраник на учителката по химия.
Избраник на съдбата
Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | избраник | избраници |
| членувана | избраника | избраниците |
| с пълен член | избраникът | — |
| бройна форма | избраника |
|---|---|
| звателна форма | избранико |