избра́ник

1. Човек, който е избран чрез гласуване.

Народен избраник.

2. Любим мъж.

3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита.

Избраник на класа.
Избраник на учителката по химия.
Избраник на съдбата

Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.

единствено число множествено число
нечленувана избраник избраници
членувана избраника избраниците
с пълен член избраникът —
бройна форма избраника
звателна форма избранико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-б-ра-ник
  • форми мн. избра́ници
Източник