зали́там

1. Загубвам равновесие, накланям се да падна; олюлявам се.

Беше пиян и залиташе на всяка крачка.

2. (преносно, разговорно, по какво) Увличам се по нещо, отклонявам се от общоприетото; прекалявам.

Залитам по екстравагантното.

3. (по кого) Увличам се, задирям настойчиво.

Залита по нея.

4. (за какво) Стремя се настойчиво, прекалено.

Залиташе за пари и това го довърши.
залитане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице залитам залитаме
второ лице залиташ залитате
трето лице залита залитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице залитах залитахме
второ лице залита залитахте
трето лице залита залитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице залитах залитахме
второ лице залиташе залитахте
трето лице залиташе залитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
залитай залитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана залитал залитала залитало залитали
членувана залиталия залиталата залиталото залиталите
с пълен член залиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана залитал залитала залитало залитали
членувана залиталия залиталата залиталото залиталите
с пълен член залиталият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана залитащ залитаща залитащо залитащи
членувана залитащия залитащата залитащото залитащите
с пълен член залитащият — — —
Деепричастие
залитайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ли-там
  • форми зали́таш, несв. и зали́тна, св.
Източник