го́вор

1. (само единствено число) Говорене, устна реч.

Дочух тих говор.

2. (само единствено число) Начин на произношение, на изговор; особеност на речта.

По говора я познах.

3. (специално) Териториална форма на езика; диалект.

Източни говори.
Говорен апарат

(специално) Органите, свързани с учленяването на звуковете.

говорен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана говор говори
членувана говора говорите
с пълен член говорът —
бройна форма говора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне го-вор
  • форми мн. го́вори, (два) го́вора
Източник