Източник
-
го́вор -
1. (само единствено число) Говорене, устна реч.
Дочух тих говор.
-
2. (само единствено число) Начин на произношение, на изговор; особеност на речта.
По говора я познах.
-
3. (специално) Териториална форма на езика; диалект.
Източни говори.
Говорен апарат
(специално) Органите, свързани с учленяването на звуковете.
говорен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | говор | говори |
| членувана | говора | говорите |
| с пълен член | говорът | — |
| бройна форма | говора |
|---|