1.

ези́к

1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.

2. Този орган на животно, приготвен за храна.

3. (преносно) За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган.

Огнен език.
Ледени езици.

4. (преносно) Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.

5. Подвижна метална пластинка или щифт в механизъм, ключалка или капан.

6. (диалектно) Заострената част на ралото.

ѩзыкъ старобългарски ези́к

старобълг. ѩзыкъ γλώσσα, ἔθνος „език, народ“ (Остром., Клоц., Супр.). Общослав. дума, от праслав. *językъ, стара основа на съгласна *języ-, разширена с -kо- (подобно на *kamykъ „камък“: *kamy). Основата *języ- е сродна със старопрус. insuwis „език“, лит. liežuvis (с l- от liežti „лижа“), старолат. dingua, клас. лат. linguа (под влияние на lingō „лижа“), прагерм. *tungōn ж.р. „език“ (гот. tuggō (= tuŋgō), ст.в.нем. zunga, староангл. tunge), тохар. А käntu, Б käntwo „език“ (с метатеза от *tänku-), индо-иран. *g^ig^huā < *dag^huā с асимилация d-g^h > g^-g^h и -i- от lih- „лижа“ (староинд. jihvā ж.р., авест. hizvā „език“). ИЕ корен *dṇg^hū-, често кръстосан с ИЕ *leig^- „лижа“ (лит., лат. и индо-иран.).

Глътнах си езика

(разговорно) Уплаших се и нищо не мога да кажа.

Държа си езика (зад зъбите)

(разговорно) Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.

Злите езици

(разговорно) Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.

Идва ми на езика

(разговорно) Досещам се.

Изплезвам език

(разговорно) Уморявам се много.

Имам дълъг език

(разговорно) Много приказвам, бъбря.

Имам остър език

(разговорно) Рязък съм, когато говоря.

Каквото ми дойде на езика

(разговорно) Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.

Сърби ме езикът

(разговорно) Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикновено не трябва да казвам.

Чеша си езика

(разговорно) Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа.

езиче — съществително име
езичен — прилагателно име Езичен нерв.
единствено число множествено число
нечленувана език езици
членувана езика езиците
с пълен член езикът —
бройна форма езика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне език
  • форми мн. ези́ци, (два) ези́ка
Източници

2.

ези́к

1. (специално) В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света.

Български език.
Чужди езици.
Роден език.

2. (само единствено число) Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице.

Езикът на вестниците.
Езикът на Христо Ботев.
Езикът на младите.

3. (само единствено число) Начин на изразяване.

Прост език.
Достъпен език.
Цветист език.

4. Реч, способност да се говори.

5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация.

Езикът на животните.
Езикът на ръцете.
Математически език.

6. (преносно) Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго.

Език на цветовете.

7. Във военното дело — пленник, заловен, за да даде сведения за противника.

8. (остаряло, книжовно) Народ, племе.

*ęzykъ праславянски ѩзꙑкъ през старобългарски ези́к

Аналитичен език

(специално) Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози).

Естествен език

(специално) Човешки език.

Жив език

(специално) Език, който продължава да се използва като средство за комуникация на един народ.

Изкуствен език

(специално) Специално създаден, измислен език.

Книжовен език

(специално) Стандартна, високообработена форма на общонародния (националния) език, която има нормативен характер и обслужва хората в цялостния им живот и дейност.

Майчин език

(специално) Езикът на родителите, който спонтанно се усвоява в първите години след раждането.

Мъртъв език

(специално) Език, който е престанал да бъде съвременно средство за общуване между хората.

Новобългарски език

(специално) Българският език от Паисий Хилендарски насам.

Общонароден (национален) български език

(специално) Езикът на всички българи, който се проявява главно в две основни форми: книжовен език и местни говори (диалекти).

Синтетичен език

(специално) Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват с помощта на падежни окончания на имената.

Старобългарски език

(специално) Българският език от IХ до ХII век.

Таен език

Език на една социална или професионална група, който се използва само между членовете в групата и е неразбираем от други.

езиков — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана език езици
членувана езика езиците
с пълен член езикът —
бройна форма езика
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. ези́ци, (два) ези́ка
Източници