1.

наре́чие

(специално) В езикознанието — съвкупност от местни говори с общи черти.

Западнобългарско наречие.

От „нарека“ с наставката -ие.

единствено число множествено число
нечленувана наречие наречия
членувана наречието наречията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне на-ре-чие
  • форми мн. наре́чия
Източници

2.

наре́чие

(специално) В езикознанието — част на речта, която означава признак на действие или на друг признак.

Обстоятелствени наречия.

adverbium латински наре́чие

От „нарека“ с наставката -ие, по образеца на латинското „adverbium“.

единствено число множествено число
нечленувана наречие наречия
членувана наречието наречията
  • съществително име, среден род
  • форми мн. наре́чия
Източници