Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
(специално) В езикознанието — съвкупност от местни говори с общи черти.
Западнобългарско наречие.
От „нарека“ с наставката -ие.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наречие | наречия |
| членувана | наречието | наречията |
2.
(специално) В езикознанието — част на речта, която означава признак на действие или на друг признак.
Обстоятелствени наречия.
adverbium латински наре́чие
От „нарека“ с наставката -ие, по образеца на латинското „adverbium“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наречие | наречия |
| членувана | наречието | наречията |