акце́нт

1. (специално) В езикознанието — ударение.

2. (само единствено число) Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата.

Говоря български с руски акцент.

3. (преносно) Подчертаване, изтъкване.

акцентен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана акцент акценти
членувана акцента акцентите
с пълен член акцентът —
бройна форма акцента
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ак-цент
  • форми мн. акце́нти, (два) акце́нта
Източник