Източник
-
акце́нт -
1. (специално) В езикознанието — ударение.
-
2. (само единствено число) Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата.
Говоря български с руски акцент.
-
3. (преносно) Подчертаване, изтъкване.
акцентен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | акцент | акценти |
| членувана | акцента | акцентите |
| с пълен член | акцентът | — |
| бройна форма | акцента |
|---|